За начало ... това съм аз. 17 годишно момиче, стремящо се към единство със себе си преди всичко. Но докато го постигна вървя по лакатушещата пътека на живота, която рядко разкрива тайните си, а и не винаги мога да видя с какво ще се сблъскам дори в следващите метри, но може би това ме кара да забързвам темпото си. Понякого останала без дъх от умора, а понякога от красотата, която откривам в хорските очи (надявам се няма да има асоциации, с Нарцис, не виждам себе си в тях ). Наред с красотата обаче се срещам и с много празни очи, които като прозорче ми позволяват да надникна в още по-празните души. В повечето случаи това ме натъжава, но в следващия момент се сещам, че не трябва да спирам за да се оглеждам, а да побързам, за да не изпусна това, което трябва да събера в сърцето си.
Чакайки дните да минат докато напастна пъзела ми се срещам с много парченца. Някои красиви, други не толкова, но никога не се знае кое ще се окаже част от моят пъзел. Надявам се, че в животът ми има повече красиви и цветни, отколкото мрачни краски, но може би след доста време ще се разбере... За сега освен да продължавам със събиранито на парченцата няма какво друго да правя. Надявайки се, че най-красивите предстоят...