В калта се валя бяло лале,

напомня за тъмната пролет.

И сякаш за заем се моли малко дете,

От черна птица проси криле.

Летете, летете, летете!

И спрете точно там гдето

сабя разсича на две безкрайното синьо.

Летете, летете, летете!

Да видя къде се раждат море и небе,

Къде дълги вълни не пускат сиви мъгли.

Летете, летете, летете!

Че вяра се гони с боси нозе,

През нощи и дни.

Летете, летете, летете!

Летете до моето морско поле,

Че там чака ме бяло лале.