Буквите са само 30, поне нашите.
Повече не ни и трябват, но има едни неща, които не можеш да опишеш с тях, колкото и много логични комбинации да могат да сътворят.
Има неща, които и най-добрите писатели няма да могат да опишат и няма нужда.
В последно време все си кадрирам някакви неща наум и изводът е, че ежедневно преживяваме дори възловата сцена в някой готин филм, единствено перспективата е различна, а и при нас го няма "и заживели доволно и щастливо".
Тази перспектива се нарича реалност и точно с нея трябва да внимаваме, да лавираме и да бягаме от нея.
Реалността и приказките, които си представяме са две различни неща и при тях няма симбиоза.
Ако си решил да живееш изцяло в ежедневието няма как да ти се случи приказката.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор. RIP ... FUCK IT ... Нов ред. Нова статия. Ново от...
-
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
- Хората нямат идея колко вулгарно прозрачни са нещата. Колко излишни са допълненията, колко ненужни са запетаите, след които следва обяснен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар