неделя, 17 април 2016 г.

Буквите са само 30, поне нашите.
Повече не ни и трябват, но има едни неща, които не можеш да опишеш с тях, колкото и много логични комбинации да могат да сътворят.
Има неща, които и най-добрите писатели няма да могат да опишат и няма нужда.

В последно време все си кадрирам някакви неща наум и изводът е, че ежедневно преживяваме дори възловата сцена в някой готин филм, единствено перспективата е различна,  а и при нас го няма "и заживели доволно и щастливо".
Тази перспектива се нарича реалност и точно с нея трябва да внимаваме, да лавираме и да бягаме от нея.

Реалността и приказките, които си представяме са две различни неща и при тях няма симбиоза.

Ако си решил да живееш изцяло в ежедневието няма как да ти се случи приказката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Бял лист и някой друг покрив, който прозира изпод наръфаната снежна покривка.  Това виждам, а разказвам история за една туптяща перла, която...