Голям среден пръст за всички ментори, за всички прокламиращи възвишени идеали и ценности. Майната им, защото е крайно време. Майна им на всички, които си пъхат носовете, където не им е работа. Майната й на съседката, която винаги знае къде си и кога ще се прибереш. На всички знайни и незнайни познати, който не са част от живота ти, но трябва да знаят какво се случва с теб и смятат, че са длъжни да го коментират и анализират. На всички, които вместо да погледнат в своята купичка гледат в купичката на другия.
Няма идеален живот.
Няма вечен живот.
Няма и да има.
И не ни трябва.
Хора умират всеки ден. Бих могла да се поровя за статистика, но няма нужда. Има определен брой умиращи и определен брой раждащи се - приръст. Милиони всеки ден. И измежду целия този поток от плът си ти. Парче месо, носещо някаква частица висша енергия в себе си. Не знам каква е, не вярвам в Господ или в прераждания, но знам че има извънземни и карма. За извънземните е сигурно, защото те явно виждат колко сме зле и не искат да ни се покажат, за кармата обаче няма как да съм категорична, но все пак вярвам, че съществува. Вярвам, че ни дебне иззад ъгъла, за да ни потупа по рамото или да ни бие един шут. Вярвам, че всичко се връща и не ние трябва да бъдем съдници. Вярвам, че никой не може да влезе в кожата на другия.
Никой не може да види през очите ти. Никой не може да усети мекотата на коприната, която гали пръстите ти. Никой не може като теб да улови онзи парфюм, който така сластно те е привлякъл. Никой не може да усети как напират сълзите в теб. Никой не може да усети празнота ти. Никой не може да усети неистовото желание, колкото и грешно да е.
Грешно ли казах?
Няма грешки в живота. Няма неща, които не сме направили както трябва, няма. Има само избори и пътища, по които поемаме, независимо дали ще има някой до нас, който да ни прикрепя или ще тичаме сами.
Това е нашият път. Това е моят път. Това е твоят път ... и никой няма право да ти казва какво да правиш. Никой няма право да ти казва, как да го вървиш, откъде да минеш, кога да се забързаш и кога да поспреш. Никой.
Много песимистичен поглед на нещата ,според мен.:) Странно е ,поне за мен ,че приемаш съществуването на извънземни ,които изобщо не ги е грижа за нас.Има Един ,който го е грижа за нас,има Един ,който е умрял на кръст за нас и нашите греховем,има Един ,който знае за твоята самота и усеща празнотата в сърцето ти.Един ,който би избърсал всяка сълза от окото ти,само ако го поканиш в сърцето си ,само ако му позволиш да запълни тази празнота :) ти не вярваш в Него ,но Той вярва в теб! Той не иска нищо взамяна,нито дела нито жертви.Той иска единствено да му се довериш.Защо вместо в незагрижени извънземни и гадна заядлива карма ,да не повярваме в нещо по - добро ,нещо по - красиво,нещо което Го е грижа за нас.
ОтговорИзтриванеПразнотата идва от липсата на чувство за мисия в живота и също вяра в Бога. Но не е нито лошо, че нямаш мисия, нито нерешим проблем. Само трябва да измислиш какво да правиш, което ще е полезно на хората и то ще запълни празнотата. И Бог ще е с теб.
ОтговорИзтриванеПоздрави, :)
Звучите ми като (псевдо) ментори на безпътен сектант. Имам цел и посока, а за мисия .. не обичам мисионерска. Да се върнем към вярата - и нея си я имам, но в доста по-различни неща от религията, която е общоприета, видимо приемана и от Вас. И не ми трябва Вашият Бог, да кажем, че си имам мое извънземно, не го наричайте ангел.
ОтговорИзтриванеP.S.: Това е основният проблем на Вашата църква и религия - не приема въпроси, оспорване и различна посока от нейната, така че с удоволствие приемам анатемосване или нескопосани насоки :)