Няма реални неща. Няма верни твърдения. Няма пълно щастие. Няма хубав парфюм, който няма да ти омръзне. Не можеш да променяш другите, а себе си? Можеш, но е по-лесно да се опиташ да го направищ с другите. Няма един единствен път. Няма и един компас. Но пък има много красота, която се спотайва на неочаквани места... Дали е зад някой грозен сив стълб, олепен с некролози или зад пердето, на някое от многото прозорчета светещи в тъмното, все пак я има. Тя сама решава кога и как ще ти се покаже. Дали като някой забравен аромат, подал се иззад стълба или като уханието, спотаено зад прозорчето. Едиствето от което се нуждаеш е собствен път, тя ще те намери.