понеделник, 21 март 2011 г.
По-лошото от това да не знаеш какво искаш е да знаеш, но да не си залужава... Колелото се върти, но е още по-лошо ако си хамстерът, който е вътре и неуморно и безцелно тича. А още по-лошото е, когато имаш дълъг път за извървяване и нужда от опора, а отсреща има само едно скапано колело, на което да се въртиш ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен...
-
Предговор. Беше предвиден за послепис, ама ще стане предговор. RIP ... FUCK IT ... Нов ред. Нова статия. Ново от... -
Замирисва на дъжд, а мен втриса. Преди време го познавах по болката в дясното коляно. После по вятъра. Имам чувството, че притежавам точен... -
- Хората нямат идея колко вулгарно прозрачни са нещата. Колко излишни са допълненията, колко ненужни са запетаите, след които следва обяснен...
Човек трябва да следва мечтите си, каквото и да му струва това. Ако найстина искаш нещо, направи го. Направи всичко по силите си, за да го постигнеш.Най-лесно е да се откажеш с извинението, че не си заслужава... Удобно нали? Тогава няма да ти е нужно да полагаш усилие, нито пък ще се притесняваш какъв ще е крайният резултат. И няма да ти се наложи да претърпиш разочарованието, ако очакванията ти не се оправдаят. Но няма да си опитал и непрекъснато ще се връщаш, към този момент с мисълта.Ами ако..... Ако просто бях опитал? А всъщност в това е смисълът на Живота, да опитваш, да опиташ от всичко и от сладкото и от горчивото. Така ще натрупаш житеиският си опит. Винаги имаш избор. Ти решаваш , дали да слезеш от колелото и да продължиш по непознатият дълъг път. Без да знаеш, ще те отведе ли там където искаш. Или просто да продължиш, с безцелното въртене отново и отново и отново, докато всичко в Живота ти загуби смисъл. Избора е твои.....
ОтговорИзтриванеТака е. Човек трябва да опитва отново и отново, но понякога колкото по-упорито преследваш нещо, толкова повече то се отдалечава от теб. И започваш да се питаш защо се случва това. В правилната посока ли вървя? Целта изглежда толкова близо. Почти на ръка разстояние, а всъщност се отдалечава все повече и повече. И ти се уморяваш и започваш да се питаш заслужава ли си. Уморен си да падаш и да се изправяш отново и отново. И когато спреш уморен, сякаш нещо се случва. Целта се приближава все повече, сякаш е бягала от теб и сега когато си спрял уморен, се връща обратно. И когато почти можеш да я докоснеш протягаш ръка изпълнен с надежда, че това е края на пътя,че си постигнал това което искаш и въпреки умората, преследването си е струвало. И точно в този момент изпълнен с надежда, тя се отдалечава отново. И ти ставаш, поглеждаш напред и разбираш, че преследването започва отново. И се питаш: Струва ли си?
ОтговорИзтриване